Традиции на новогодишната нощ
Цивилизациите по света празнуват началото на всяка нова година от най-малко четири хилядолетия. Днес повечето новогодишни празненства започват на 31 декември, последния ден от григорианския календар, и продължават до ранните часове на 1 януари. Общите традиции на новогодишната нощ включват посещение на партита, ядене на специални новогодишни храни, вземане на решения за Новата година и гледане на фойерверки.
Старинни новогодишни празници
Най-ранните записани празненства в чест на пристигането на Нова година датират от преди около 4000 години в древен Вавилон. За вавилонците първото новолуние след пролетното равноденствие – денят в края на март с еднакво количество слънчева светлина и тъмнина – предвещаваше началото на новата година.
Те отбелязаха повода с огромен религиозен фестивал, наречен Акиту (произлизащ от шумерската дума за ечемик, който се косеше през пролетта), който включваше различен ритуал на всеки от 11-те дни.
В допълнение към новата година, Атику отпразнува митичната победа на вавилонския бог на небето Мардук над злата морска богиня Тиамат и служи на важна политическа цел: през това време беше коронясан нов крал или божественият мандат на настоящия владетел беше символично обновен.
Интересни факти
Знаете ли? За да пренастрои римския календар със слънцето, Юлий Цезар трябваше да добави 90 допълнителни дни към годината 46 пр.н.е. когато въвежда новия си Юлиански календар.
През древността цивилизациите по целия свят разработват все по-сложни календари. Обикновено свързват първия ден от годината със селскостопанско или астрономическо събитие.
В Египет, например, годината започва с годишното наводнение на Нил, което съвпада с изгрева на звездата Сириус. Междувременно първият ден от китайската нова година настъпи с второто новолуние след зимното слънцестоене.
1 януари става Нова година
Ранният римски календар се състоеше от 10 месеца и 304 дни. Всяка нова година започва от пролетното равноденствие. Нума Помпилий, се приписва добавянето на месеците януари и февруари.
През вековете календарът се разпадна в синхрон със слънцето. През 46 г. пр.н.е. император Юлий Цезар решава да реши проблема. Той се консултира с най-видните астрономи и математици на своето време. Той въведе Юлианския календар, който много прилича на по-модерния Григориански календар, който повечето страни по света използват днес.